Киберобщност

В Европейския съюз се създава обща европейска общност за компетенции в киберсигурността, чиито членове могат да бъдат субекти от всички страни членки на ЕС. Правната рамка, която определя основните характеристики на нейното функциониране, е Регламент на ЕП и на Съвета № 2021/881. По този начин субектите, базирани в България, могат да станат част от голяма европейска общност.

Националните координационни центрове имат ролята на „посредници” в този процес – те оценяват заявленията за членство в началото и след това активното подпомагат сътрудничеството между националните членове на Общността.

Общността обединява заинтересовани страни от частния сектор, от публичния сектор, от промишлеността, от академичните среди и от научните изследвания, съчетавайки знания, умения и опит в киберсигурността.

Подкрепата на Общността за Европейския съюз е от съществено значение за поддържането и развитието на технологичния и промишлен капацитет в областта на киберсигурността. Важен е и приносът й за идентифициране на предизвикателствата пред киберсигурността и за използване на тази информация при разработването на национални и европейски пътни карти.

Паневропейската общност включва националните координационни центрове, европейските центрове за цифрови иновации, както и институции на Съюза и други институции и органи на Съюза със съответния експертен опит, като например ENISA.

Само юридически лица със седалище в България могат да станат членове на Общността, поради изискването само субекти, установени в държави-членки на ЕС, да могат да бъдат регистрирани като членове на Общността. Членството в Общността автоматично включва възможност за членство в съответните работни групи на ниво ЕС.

Физически лица, които са експерти по киберсигурност, могат да предоставят своя опит и експертиза и да участват в конкретни дейности на НКЦ-България, но не могат да се регистрират като членове на Общността.